До̀брич е икономически и културен център на Добруджа. Нарежда се на девето място по население в България, а според официалните статистически данни има население от над 100 000 души. Най-старите археологически останки в Добрич са от епохата на античността. За кратко време през ранното средновековие тук е съществувало неукрепено старобългарско селище. Градът възниква през ХVІ век под името Хаджиоглу Пазарджик. През ХІХ в. градът се прочува и с ежегодния панаир, който привлича търговци от всички краища на империята. На 27 януари 1878 г. Хаджиоглу Пазарджик е освободен от османско владичество. По настояване на гражданите през 1882 г. е преименуван на името на българския владетел Добротица, управлявал Добруджанското деспотство през ХІV в. По време на румънското владичество /1913-1916 и 1919-1940 г./ Добрич е един от центровете на национално-освободителните борби на добруджанци. През Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., в Добрич се водят тридневни сражения за отбраната на града. В българската история те са останали известни като Добричката епопея. Южна Добруджа се възвръща към България на 7 септември 1940 г., когато е подписан Крайовският договор. Българските войски влизат в Добрич на 25 септември и затова на този ден градът чества своя празник.
Няколко десетилетия градът носи името на съветския маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име – Добрич.
Добрич е важен икономически и административен център за страната. Развити са промишлеността и най-вече аграрния сектор. Силно присъствие има хранително-вкусовата промишленост. В селата около Добрич през последните години се заселиха много граждани на ЕС и най-вече англичани. Добрич е градът на Дора Габе, Йордан Йовков.
Тук функционират три висши учебни заведения – Висше училище Международен колеж, към който има и Кулинарна академия, Педагогически колеж към ШУ „Епископ Константин Преславски”, Добруджански технологичен колеж. Туристите в града могат да посетят Дом паметник “Йордан Йовков”, Историческия музей, Художествената галерия, Военно-гробище музей, има останки от Римска баня. В културния афиш на Добрич присъстват спектаклите на Драматичния театър и Кукления театър, както и концертите на известния в цялата страна Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа”.
Значителна част от жителите на града разполагат с интернет в домовете си. Заведенията в централната част имат Wi-Hi. Възможно е да се прикачите към интернет дори и, ако сте седнали на пейките в градския парк. Най-близкото летище се намира във Варна и е на около 50 км. Добрич има два ежедневника – “Добруджанска трибуна” и “Нова добруджанска трибуна”. Веднъж в месеца излиза и вестник за изкуство, който се казва “Антимовски хан”. Местното радио е едно – “Добруджа”. Няколко часова регионална програма има и “Дарик радио”, телевизията е една. Сайтовете с новини и публикации за Добрич са три.
Една от гордостите на града е паркът “Свети Георги”, в който има хора през всеки топъл ден от годината. Значителна част от обществените сгради разполагат с рампи за инвалиди. В града се организират специализирани аграрни изложения и семинари.
Добрич е побратимен с градовете Саратов /Русия/, Измаил /Украйна/, Пинск /Беларус/, Нови Сонч /Полша/, Залаегерсек /Украйна/, Кйстенджа /Румъния/, Голмуд /Китай/, Кавадарци /Македония/ и Шафхаузен /Швейцария/.
